Мустафа Кочак е безсмъртен!
Да живее съпротивата с гладна стачка до смърт!
Хелин, за да може да изпълни свободно песните си клетка след клетка се стопи пред очите ни и загина като самата тя се превърна в песен.
Мустафа, се бори за справедливост, за достойнство, като гладдува 297 дена за да се насити на справедливост… Сутринта на 24 април с достойнството си стана безсмъртен, стана символ на търсене на справедливост.
Народът ни е гладен за справедливост! Народът ни е в мъката на отчаянието, безизходицата и несправедливостта наложени от империализма и фашистко правителство на ПСР (управляваща партия на Ердоган в Турция)…
Мустафа и Хелин показват на народа ни, че не сме без надежда, не сме в безизходица. Показват ни, че трябва и можем да разрушим несправедливия ред като се съпротивяваме и се борим срещу онези които ни го налагат.
Мустафа Кочак е бедно, 28-годишно дете на народа. До тази възраст той е живял с достойнство, чест, любов към хората и родината. Наложиха му да се откаже от честа си. При изтезанията го принуждаваха да дава лъжливи показания, дори заплашвайки с изнасилване бременната му сестра. Въпреки всички тези мъчения и заплахи, той запази достойнството си и не стана клеветник.
По делото на убития прокурор Мехмет Селим Кираз фашизмът на ПСР искаше да си отмъсти за сметката, поискана от борците за народно освобождение от фашизма. Тъй като властта игнорира исканията за справедливост за Беркин Елван, искаше да си отмъсти на Мустафа. Народните борци за освобождение взеха за заложник прокурора (Мехмет Селим Кираз) и поискаха „да бъдат разкрити убийците на Беркин“. Фашистката власт вместо да разкрие убийците, избра да ги скрие и се отказа от прокурора си.
Фашистката власт по никакъв начин не успя да се справи със ситуацията с прокурора и с цел да запази престижа си избра да си отмъсти на децата на народа. Първо се опита да направи Мустафа клеветник, искаше да го накара да подпише лъжливи показания. Въпреки изтезанията не успя да накара Мустафа да приеме това и тогава накара клеветника Берк Ерджан да даде показания срещу Мустафа и така го задържа. И само въз основа на това показание властта даде на Мустафа една доживотна и една 42-годишна присъда. Въпреки че един друг клеветник изпрати на съда писмо че под изтезания е подписал лъжливи показания, съдът не го е разгледал. Показанията на лъжливия свидетел, станали причина Мустафа да бъде осъден на доживотен затвор, се състоят от едно изречение: „Мустафа ми каза в една закусвалня …“. Нямаше други доказателства. По време на процеса всички искания на защитата бяха отхвърлени, всичко в полза на Мустафа беше игнорирано.
Мустафа както не сведе глава пред безчестието в изтезанията, така не сведе глава и пред несправедливостта. Казвайки ИСКАМ СПРАВЕДЛИВОСТ започна гладна стачка до смърт.
Започна гладна стачка само за да бъде съден справедливо, само за да бъде изслушан клеветникът и свидетел по делото, който каза че е подписал под изтезание показанията. Ден след ден с достойство се бореше.
Фашизмът на ПСР не изслуша исканията за справедливост, но се уплаши от силата на съпротивата му и посегна на Мустафа с насилствена намеса. Уплаши се, защото ефектът от търсене на справедливост у народа, поемането по пътя на борба за справедливост от народа щеше да бъде краят на собствения му режим. За да предотвратят това извършиха най-жестоките, най-неморалните мъчения. Отвлякоха Мустафа от килията в затвора, вързаха го през главата, ръцете, краката за леглото. От 73 места слагаха серум и спукаха вените му. Не им стигна това, пъхнаха палка в ануса му. Всички тези изтезания, безчестия бяха извършени от страна на полицията и прокурорите на ПСР, директора и надзирателите на затвора, и от лекарите прегазили всякаква професионална етика последователи на Менгеле. В продължение на 4 дни Мустафа беше подложен на тези изтезания и съпротивявайки се запази достойнството си. Със силата, която черпи от правотата си победи палачите и продължи да казва: ИСКАМ СПРАВЕДЛИВОСТ.
Докато Мустафа се съпротивляваше с тялото си останало 29-килограма, семейството му, адвокатите, другарите и народът ни се опитваха по всеки начин да окажат натиск върху фашистката власт да чуе гласа му и да отговори на искането му. Семейството му всеки ден издигаше глас и беше задържано всеки ден. Народните адвокати всеки ден подаваха петиции към всички институции за да отговарят на искането на Мустафа. Нашите другари и народът ни в Турция и по целия свят и издигнаха глас с неговото искане за правосъдие.
Мустафа се съпротивляваше, въпреки цялата болка, докато тялото му се топеше от ден на ден… Той остана без дъх, без дъх… „Тези болки, тези мъчения какво могат да ни сторят; нашето достойнство си остава“, казвайки това той даде последния си дъх с достойнство, стана безсмъртен.
Мустафа Кочак е символът на справедливостта и достойнството днес…
Мустафа Кочак за справедливост, за достойнство ден след ден, клетка по клетка се стопи и загина…
Членът на група Йорум Ибрахим Гьокчек, политзатворниците Дидем Акман и Озгюр Каракая, намиращите се в затвора народни адвокати Ебру Тимтик и Айтач Юнсал продължават да са в гладна стачка до смърт. Те искат справедливост, искат да пеят песните си свободно.
В нашите ръце е да ги запазим живи!
Да кажем на фашизма да спре несправедливостта, да прегърнем исканията на нашите борци, да дадем сила на тяхната съпротива!
Солидарността е оръжието на народите, нека расте нашата солидарност!
Антиимпериалистически Фронт
представителство на Народен Фронт в Гърция
