Защитаваният от нас Мустафа Кочак, който беше в гладна стачка с иск за справедливо дело, на 297-ия ден от съпротивата си почина в затвора в Измир.
Мустафа не се отказа от съпротивата нито за миг. Той не постави нито миг достойнството си след живота си.
От деня когато беше арестуван достойнството на Мустафа Кочак многократно беше поставено на изпитание. С нахлузена на главата с тенекия беше бит, беше заплашван с изнасилване на семейството му от политическия отдел на полицията. От него искаха да даде лъжливи показания за хора, които изобщо не познава, да клевети. Той отказа. Беше подложен на изтезания.
Без да бъдат изслушани дори свидетели по делото Мустафа беше осъден на доживотен затвор. Казаха му: ще те убием в затвора. Приеми казаха. Мустафа не прие.
Започна гладна стачка. Искаше само да бъде справедливо съден. Искаше да бъде изслушан в съда свидетелят по делото, който призна че е лъгал. Започна съпротива искайки справедливост. Ден след ден, нощ след нощ се стопяваше но не се предаваше. Бореше се с достойнство.
Беше отвлечен от затвора за да извършат насилствена намеса. Полицаи от политическия отдел и лекари потъпкали професионалната си етика в продължение на 4 дена изтезаваха Мустафа. Със зъби и нокти махна насила поставените серуми пълни с отрова. Тежеше 34 кг когато се гавреха с него. С тялото смалило се като капка и с достойнството си като планина се съпротивяваше.
Увеличиха се болките му, кръв се насъбра по ръцете и краката му. Не можеше да диша. С безкрайния си глад за справедливост се бореше срещу всички болки.
Всеки ден искахме от правосъдието. Всеки ден искахме от властите. Всеки ден подаваше молба, ние като негови адвокати също всеки ден подавахме молби. Казахме, че могат да бъдат изпълнени исканията му; казахме, че справедлив съд е право; казахме им: не убивайте Мустафа. Най-справедливите и легитимни наши искания бяха посрещнати с мълчание. В удобните си офиси и косъм не мръднаха за Мустафа.
И Мустафа на 297-ия ден от съпротивата си загина. Загина както беше и казал: „Тази болка, тези изтезания какво могат да ни сторят, за нас остава си достойнството ни“, запази доствойнството си. Управляващите го убиха, за да не позволят на свидетеля да каже: „показанията ми не са верни, накараха ме да ги подпиша под изтезания“. Извършиха убийство.
Заставаме пред историята и питаме: Каква е голямата вина на Мустафа? Какъв е този голям неизпълним иск? Кои свещени интереси, кои държавни изгоди станаха пречка и убихте 28 годишния Мустафа!
Хелин, за да може да изпълнява песните си клетка след клетка се стопи пред очите ни и загина.
Мустафа, за да се насити на справедливост клетка след клетка се стопи пред очите ни и загина.
Още веднъж се обръщаме;
За да оживеят подзащитните ни Ибрахим Гьокчек, Дидем Акман и Озгюр Каракая; за да оживеят колегите ни Ебру Тимтик и Айтач Юнсал приемете исканията им!
Правно бюро на народа
24.4.2020
